Баба казваше, че в този живот най-важно е за кого

 Баба споделяше, че в този живот най-важно е за кого ще се ожениш. Всичко друго е „ вятър работа “. Защото съгласно нея неприятният мъж или жена може да обезсмисли целия ти живот. " Каква изгода от учене и пари, в случай че не те почитат у дома? "
- Като ще се жениш - споделяше ми тя, - ще гледаш три неща: да е добър, да е трудолюбив и да не пие!

 Освен тези три съществени условия, които бяха наложителни, имаше и някои целесъобразни. Като да вземем за пример: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в фамилията /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма заболели в рода и най-много луди и охтичави /болни от туберкулоза/, а и да не е с черен цвят на кожата. Защото, споделяше баба, то черното „ плуве “. С каквото и да го смесиш, то все най-отгоре изплува. За нея да си черен, беше по-лошо от това да си... простодушен /както тя наричаше искрено простите хора/. Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и по какъв начин живеят. Да не се окажат някакви " диваци ". " Защото най-после всички вършат, каквото са видели от майка си и татко си. За това хубаво ги виж какви са! " Е, и да не е противен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го желало доста имотно момиче. Богато, но грозно. Майка и татко й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.
– А бе, за какво не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, какво като е грозна?
- Не я желая! Ами в случай че нации 5 грозни девойки, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?
Като се замислиш - има логичност.
- И доста да избираш изгода няма - продължаваше тя. - Ние така избирахме един хубавец за една родственик, от прекрасен жанр, богат, татко му влиятелен. Взехме го за прекрасен, пък той да излезе един тъпанар. Отрови й живота. И да е академик, отново нищо не значи. Аз знаех един лекар, дето все викаше за жена си „ онази овца “.
- А бе, то жененето е деликатна работа - заключаваше по някое време. - Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.
- Ами в случай че не се оженя? - запитвам я аз.
- Абсурд! - вдигаше изрично глава. - Днес се ожени - на следващия ден се разведи!
- Не е ли грях развода, бабо?
- Да се караш и крещиш по през целия ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си предходна по реда си. Разведена е по-добре от остаряла мома.
- После не ли по-трудно да се ожениш?
- Те хората са го споделили: първия път се жениш самичък, втория път те дами родата, третия път - цялото село. Като стигнеш до селото - внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш, единствено когато ти " отърва "!
- В какъв смисъл?
- Ами по този начин. Ако имате да работите нещо двамата или ще ходите някъде, или следва нещо значимо, пък той те ядосва - ще мълчиш! Нека да мине каквото сте подхванали, пък след това... той няма къде да избяга. Мене по този начин от време на време дядото ми е ядосвал, но аз като знам каква работа ни чака - мълча, че да не се разсърди и да не я свършим. Като мине всичко и в случай че и на мен не ми е минало, му споделям каквото съм желала. Ще гледаш работата да върви и децата да са добре! И вечер да имаш ястие на огъня! Цял ден може да правиш каквото искаш, той като се прибере и има гозба, няма да те пита какво си правила през целия ден, а и едно почитание е това!
- Бабо, страшна ми се вижда тази работа с жененето...
- Такава е! От жененето по-страшно няма! Защото не знаеш на какъв ще попаднеш. Вземаш го за прекрасен, пък…

 Баба гледаше на брака, като нещо което е неизбежно и би трябвало да се оправиш с него по най-хубавия метод, и да ограничиш вредите. Тя беше изпълнила огромна част от инструкциите за женене в нейния избор за брачен партньор. Дали е била щастлива с него? Не сме говорили за това, а и надали има някой с еднопосочен отговор на този въпрос. Но си припомням, какъв брой ме впечатли, когато на погребението на дядо, баба се приближи до ковчега, преди да го спуснат в гроба и надълбоко се поклони. Дали традицията е такава или тя по този начин го е почувствала, не знам, само че в този миг знаех, че му благодари и се сбогува с него почтено и същински. Без драми и ненужни думи. Просто реверанс и край!

 Във времената, в които е живяла тя и със 100-те си години живот, през които с нейна помощ се ожениха доста хора /някои от които не бяха доста удовлетворени от избора си/, тези правила са били значими и основни и единствен метод да подчиниш на логиката това нелогично нещо - женитбата. Доколкото е допустимо, несъмнено. По мотив неналичието на логичност в връзките сред мъжете и дамите, баба ми даваше за образец мъж, който бил влюбен в доста грозна жена. Всички му казвали: " А бе къде са ти очите? Не виждаш ли какъв брой е грозна? " А той отговарял: " Да можех да ви дам моите очи, да я видите през тях какъв брой е красива... " Божа работа е тази, споделяше баба, по този начин го е отредил Господ: " За всеки да си има негов човек, даже и за грозните. "

 Сега времената са разнообразни и дали си остаряла мома или разведена, няма изключително значение. Внимание към този момент се отдава на това, всеки да е благополучен и да прави това, което му носи наслаждение и в случай че имате шанса да срещнете човек, който да схваща и почита това ваше предпочитание - сте късметлии, в случай че ли не - следва ни борба или примирие.

 Времената може и да са разнообразни, само че някои неща не се трансформират - като трите съществени правила при избора на съпруг/а. Защото е значимо да е добър - с добър човек елементарно ще се схванеш, значимо е да е трудолюбив - да не ти се търкаля по през целия ден у дома и да не може да нахрани децата, а за пиенето - мисля всичко е ясно. Там провалите могат да бъдат пагубни. Баба на никое място в инструкциите не загатваше обич, може би тъй като се беше разделила с нейната огромна обич, преди да бъде изселена със фамилията си от Румъния в България или просто смяташе, че любовта е фактор единствено първоначално и след това всичко се свежда до това да е добър, трудолюбив и да не пие.

 Сега имам щерка на съвсем 17 години и не знам какви указания за женене мога да й дам. И тези на баба не са доста настоящи /или най-малко не всички/. Единственото, което мога да кажа и на двете си деца, е да обичат! Да обичат с цялото си сърце, пък каквото ще да става. Може да са щастливи, може да ги боли, може да се разочароват, само че е значимо да са обичали! Надявам се те да имат шанс, а аз да помъдрея до момента в който пристигна време да се заженят внуците, че да мога да ги съветвам нещо…

Диана Стефанова